Напитката, която разруши цяла империя
Напитката, която стартира своята история още през XVI век, през днешния ден е известна като " гръцко кафе " в Гърция и Кипър, " босненско кафе " в Босан и Херцеговина, " арменско кафе " в Армения, " арабско кафе " в Близкия изток и " турско кафе " в Турция, Сърбия, Хърватска, Албания и България. Преди съвсем 500 години обаче тя е била позната просто като " кафе ".
Стимулиращият резултат на черното пиво обаче бързо набира известност из цялата Османска империя и при започване на XIX век тя към този момент се среща на всички места - от тесните улици на източноевропейските градове до равнините на Персия. Малко хора обаче са наясно, че точно кафето, което се трансформира в един от знаците на Ориента, в действителност способства за краха на Империята на султаните, написа The Economist.
Кафето се появява в Османската империя по времето на султан Сюлейман Великолепни благодарение на един от неговите доверени хора, назначен за шеф на територията на сегашен Йемен. Там той попада на " енергийната напитка ", наричана от локалните " каава " и взема решение да я занесе в двореца в Истанбул. Там тя се трансформира в същински шлагер.
По-късно в двореца е назначен специфичен " кафеджи уста ", или занаятчия на кафето, който разполагал с десетки помощници и персонално надзиравал процеса по изпичането и смилането на зърната от сорта арабика. Фината текстура, която наподобявала днешното еспресо, се варяла в медени съдове, известни като джезвета.
Напитката се сервирала в дребни порцеланови чаши. Легендата гласи, че с цел да обезврежда горчивия усет на кафето, една от съпругите на Сюлейман, Хюрем Султан, го пиела с чаша вода и парче турски локум.
По това време не всички били съгласни с всеобщата консумация на стимулиращата напитка, а някои висши духовници даже категорично забранявали нейната приложимост. Това обаче не съумяло да понижи нейната известност. Първото обществено кафене е отворено през 1555 година в Истанбул от двама сирийски търговци. Само след няколко години всеки шести магазин по улиците на Истанбул предложил кафе на своите гости. Черното пиво достигнало и до най-отдалечените кътчета на империята.
Кафенетата дали опция на поданиците на султана да се събират на разнообразни места, с изключение на по домовете, джамиите и пазарите. Те се трансформирали в центрове на социализация, продан на вести и занимания. По-образованите жители изчитали на глас новините от вестника пред останалите присъстващи, еничарите (елитните военни елементи на Османската империя) възнамерявали своите протести срещу централната власт, държавните служители обсъждали дворцовите интриги, а търговците разпространявали клюки за идните войни.
А по-необразованата част от популацията (която в действителност била голямо болшинство по това време) слушала всичко това и влизала в допир с хрумвания и послания, които до този миг са били недостъпни и даже невероятни - опцията за самоопределяне и слагането под подозрение на " непогрешимостта " на владетелите.Много скоро управляващите осъзнали, че обществените заведения съставляват сериозна заплаха за статуквото. Някои султани назначавали специфични шпиони и доносници, чиято задача била да наблюдават " публичните настроения " в кафенетата. Други, като Мурад IV през XVII век, се пробват да ги затворят напълно. Оказало се обаче, че този бизнес носи големи доходи и няма по какъв начин да бъде отстранен.
С експлоадирането на националните придвижвания в края на XVIII и началото на XIX век публичните заведения претърпяват същински взрив в земите на Османската империя. Етническите малцинства в Европа и общностите на православните християни стартират всеобщо да пропагандират в поддръжка на своята самостоятелност. Националните водачи възнамеряват своите тактически ходове и подписват стратегически съюзи по масите в кафенетата на Солун, Белград и София. Усилията им в последна сметка се увенчават с триумф, не без помощта на кофеина, отбелязва The Economist.
Междувременно другите нации вкарват някои свои характерни " отличителни белези " към обичайното кафе. Гърците прибавят анасон, хърватите - кимион, арабите го овкусяват с кардамон и го сервират в дребни чашки без ръкохватка, наречени филджани.
Вкусът на напитката се разграничава и според от това какъв брой са изпечени кафените зърна, преди да бъдат смлени и сварени. След като изпиете чаша класическо турско кафе, дъното й ще бъде покрито с техните фини останки. Докато ги наблюдавате, не забравяйте, че те могат да събарят цели империи.
Стимулиращият резултат на черното пиво обаче бързо набира известност из цялата Османска империя и при започване на XIX век тя към този момент се среща на всички места - от тесните улици на източноевропейските градове до равнините на Персия. Малко хора обаче са наясно, че точно кафето, което се трансформира в един от знаците на Ориента, в действителност способства за краха на Империята на султаните, написа The Economist.
Кафето се появява в Османската империя по времето на султан Сюлейман Великолепни благодарение на един от неговите доверени хора, назначен за шеф на територията на сегашен Йемен. Там той попада на " енергийната напитка ", наричана от локалните " каава " и взема решение да я занесе в двореца в Истанбул. Там тя се трансформира в същински шлагер.
По-късно в двореца е назначен специфичен " кафеджи уста ", или занаятчия на кафето, който разполагал с десетки помощници и персонално надзиравал процеса по изпичането и смилането на зърната от сорта арабика. Фината текстура, която наподобявала днешното еспресо, се варяла в медени съдове, известни като джезвета.
Напитката се сервирала в дребни порцеланови чаши. Легендата гласи, че с цел да обезврежда горчивия усет на кафето, една от съпругите на Сюлейман, Хюрем Султан, го пиела с чаша вода и парче турски локум.
По това време не всички били съгласни с всеобщата консумация на стимулиращата напитка, а някои висши духовници даже категорично забранявали нейната приложимост. Това обаче не съумяло да понижи нейната известност. Първото обществено кафене е отворено през 1555 година в Истанбул от двама сирийски търговци. Само след няколко години всеки шести магазин по улиците на Истанбул предложил кафе на своите гости. Черното пиво достигнало и до най-отдалечените кътчета на империята.
Кафенетата дали опция на поданиците на султана да се събират на разнообразни места, с изключение на по домовете, джамиите и пазарите. Те се трансформирали в центрове на социализация, продан на вести и занимания. По-образованите жители изчитали на глас новините от вестника пред останалите присъстващи, еничарите (елитните военни елементи на Османската империя) възнамерявали своите протести срещу централната власт, държавните служители обсъждали дворцовите интриги, а търговците разпространявали клюки за идните войни.
А по-необразованата част от популацията (която в действителност била голямо болшинство по това време) слушала всичко това и влизала в допир с хрумвания и послания, които до този миг са били недостъпни и даже невероятни - опцията за самоопределяне и слагането под подозрение на " непогрешимостта " на владетелите.Много скоро управляващите осъзнали, че обществените заведения съставляват сериозна заплаха за статуквото. Някои султани назначавали специфични шпиони и доносници, чиято задача била да наблюдават " публичните настроения " в кафенетата. Други, като Мурад IV през XVII век, се пробват да ги затворят напълно. Оказало се обаче, че този бизнес носи големи доходи и няма по какъв начин да бъде отстранен.
С експлоадирането на националните придвижвания в края на XVIII и началото на XIX век публичните заведения претърпяват същински взрив в земите на Османската империя. Етническите малцинства в Европа и общностите на православните християни стартират всеобщо да пропагандират в поддръжка на своята самостоятелност. Националните водачи възнамеряват своите тактически ходове и подписват стратегически съюзи по масите в кафенетата на Солун, Белград и София. Усилията им в последна сметка се увенчават с триумф, не без помощта на кофеина, отбелязва The Economist.
Междувременно другите нации вкарват някои свои характерни " отличителни белези " към обичайното кафе. Гърците прибавят анасон, хърватите - кимион, арабите го овкусяват с кардамон и го сервират в дребни чашки без ръкохватка, наречени филджани.
Вкусът на напитката се разграничава и според от това какъв брой са изпечени кафените зърна, преди да бъдат смлени и сварени. След като изпиете чаша класическо турско кафе, дъното й ще бъде покрито с техните фини останки. Докато ги наблюдавате, не забравяйте, че те могат да събарят цели империи.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ